Как работи?
- Въведете текста и формулите в прозореца "Код" отляво.
- Натиснете F5 или бутона
за да изчислите резултатите. Те ще се появят отдясно в прозореца "Резултати", като професионално оформена изчислителна записка.
- Натиснете
за да отпечатате или
за да копирате съдържанието на записката. Може също да го запишете като Html
, PDF
или MS Word
документ.
Програмен език
Програмният език на Calcpad включва следните елементи (кликнете за вмъкване):
- Реални числа: цифри 0 - 9 и десетична точка ".";
- Комплексни числа: re ± imi (например 3 - 2i);
- Вектори: [v1; v2; v3; …; vn];
- Матрици: [M11; M12; … ; M1n | M21; M22; … ; M2n | … | Mm1; Mm2; … ; Mmn]
-
+Променливи:
- латински букви: a – z, A – Z;
- гръцки букви: α – ω, Α – Ω;
- цифри: 0 – 9;
- запетая: " , ";
- прим(ове):
′ ,
″ ,
‴ ,
⁗ ;
- горни индекси:
⁰ ,
¹ ,
² ,
³ ,
⁴ ,
⁵ ,
⁶ ,
⁷ ,
⁸ ,
⁹ ,
ⁿ ,
⁺ ,
⁻ ;
- специални символи:
‾ ,
ø ,
Ø ,
° ,
∡ ;
- "_" за долен индекс;
Имената на променливи трябва да започват с буква. Различава главни и малки букви.
-
Константи:
π,
e,
φ,
γ,
g,
G,
ME,
MS,
c,
h,
μ0,
ε0,
ke,
e,
me,
mp,
mn,
NA,
σ,
kB,
R,
F,
γc,
γs,
γa,
γg,
γw
-
+Оператори:
"!" - факториел;
"^" - степенуване;
"/" - деление;
"÷" - дробна черта;
"\" - целочислено деление;
"⦼" - остатък;
"*" - умножение;
"-" - изваждане;
"+" - събиране;
"≡" - равенство;
"≠" - неравенство;
"<" - по-малко;
">" - по-голямо;
"≤" - по-малко или равно;
"≥" - по-голямо или равно;
"∧" - логическо "И" (AND);
"∨" - логическо "ИЛИ" (OR);
"⊕" - изключващо "ИЛИ" (XOR);
"=" - присвояване;
- Потребителски функции от вида f(x; y; z; ...);
-
+Вградени функции:
-
+Тригонометрични:
sin(x) - синус;
cos(x) - косинус;
tan(x) - тангенс;
csc(x) - косеканс;
sec(x) - секанс;
cot(x) - котангенс;
-
+Хиперболични:
sinh(x) - синус хиперболичен;
cosh(x) - косинус хиперболичен;
tanh(x) - тангенс хиперболичен;
csch(x) - косеканс хиперболичен;
sech(x) - секанс хиперболичен;
coth(x) - котангенс хиперболичен;
-
+Обратни тригонометрични:
asin(x) - аркуссинус;
acos(x) - аркускосинус;
atan(x) - аркустангенс;
atan2(x; y) - ъгъл, чиито тангенс е отношението на y към x;
acsc(x) - аркускосеканс;
asec(x) - аркуссеканс;
acot(x) - аркускотангенс;
-
+Обратни хиперболични:
asinh(x) - аркуссинус хиперболичен;
acosh(x) - аркускосинус хиперболичен;
atanh(x) - аркустангенс хиперболичен;
acsch(x) - аркускосеканс хиперболичен;
asech(x) - аркуссеканс хиперболичен;
acoth(x) - аркускотангенс хиперболичен;
-
+Логаритмични, експоненциални и корени:
log(x) - десетичен логаритъм;
ln(x) - натурален логаритъм;
log_2(x) - двоичен логаритъм;
exp(x) - експоненциална функция = e ˣ;
sqr(x), sqrt (x) - корен квадратен;
cbrt(x) - корен кубичен;
root(x; n) - корен n-ти;
-
+Закръгляване:
round(x) - закръгляване до най-близкото цяло число;
floor(x) - закръгляване до по-малкото цяло число;
ceiling(x) - закръгляване до по-голямото цяло число;
trunc(x) - закръгляване към по-близкото число в посока към нулата;
-
+Целочислени:
mod(x; y) - остатък от деление;
gcd(x; y; z…) - най-голям общ делител;
lcm(x; y; z…) - най-малко общо кратно;
-
+Комплексни:
abs(x) - абсолютна стойност;
re(x) - реалната част на комплексно число;
im(x) - имагинерната част на комплексно число;
phase(x) - фаза на комплексно число;
-
+Агрегатни и интерполационни:
min(M; ⃗v; x…) - най-малката стойност от списъка;
max(M; ⃗v; x…) - най-голямата стойност от списъка;
sum(M; ⃗v; x…) - сума на множество стойности;
sumsq(M; ⃗v; x…) - сума от квадратите;
srss(M; ⃗v; x…) - корен квадратен от сумата на квадратите;
average(M; ⃗v; x…) - средно аритметично на множество стойности;
product(M; ⃗v; x…) - произведение на множество стойности;
mean(M; ⃗v; x…) - средно геометрично;
take(n; M; ⃗v; x…) - връща n-тия елемент от списъка;
line(x; M; ⃗v; y…) - линейна интерполация;
spline(x; M; ⃗v; y…) - spline интерполация на Ермит;
-
+Условни и логически:
if(условие; стойност-при-истина; стойност-при-неистина) - условно изчисление;
switch(усл1; стойност1; усл2; стойност2;...; стойност-по-подразб.) - избирателно изчисление;
not(x) - логическо отрицание (NOT);
and(M; ⃗v; x…) - логическо "И" (AND);
or(M; ⃗v; x…) - логическо "ИЛИ" (OR);
xor(M; ⃗v; x…) - изключващо "ИЛИ" (XOR);
-
+Други:
sign(x) - знак на число;
random(x) - произволно число между 0 и x;
-
+Векторни:
Създаване и инициализация:
vector(n) - създава празен вектор с дължина n;
fill(⃗v; x) - запълва вектора ⃗v със стойност x;
range(x1; xn; step) - създава вектор от стойностите в интервала от x1 до xn със стъпка step;
Структурни:
len(⃗v) - връща дължината на вектора ⃗v;
size(⃗v) - действителния размер на вектора ⃗v (индекса на последния ненулев елемент);
resize(⃗v; n) - задава нова дължина n на вектора ⃗v;
join(M; ⃗v; x…) - създава вектор чрез обединяване на аргументите в списъка - матрици, вектори и скалари;
slice(⃗v; i1; i2) - връща частта от вектора ⃗v, ограничена от индекси i1 и i2, включително;
first(⃗v; n) - първите n елемента на вектора ⃗v;
last(⃗v; n) - последните n елемента на вектора ⃗v;
extract(⃗v; ⃗vi) - извлича онези елементи от ⃗v, чиито индекси се съдържат в ⃗vi;
Данни:
sort(⃗v) - сортира елементите на вектор ⃗v във възходящ ред;
rsort(⃗v) - сортира елементите на вектор ⃗v в низходящ ред;
order(⃗v) - индексите на вектор ⃗v, подредени по възходящия ред на неговите елементи;
revorder(⃗v) - индексите на вектор ⃗v, подредени по низходящия ред на неговите елементи;
reverse(⃗v) - нов вектор, съдържащ елементите на ⃗v в обратен ред;
count(⃗v; x; i) - броя на елементите в ⃗v от i-тия нататък, които са равни на x;
search(⃗v; x; i) - индекса на първия елемент в ⃗v от i-тия нататък, който е равен на x;
find(⃗v; x; i) или
find_eq(⃗v; x; i) - индексите на всички елементи в ⃗v от i-тия нататък, които са = x;
find_ne(⃗v; x; i) - индексите на всички елементи в ⃗v от i-тия нататък, които са ≠ x;
find_lt(⃗v; x; i) - индексите на всички елементи в ⃗v от i-тия нататък, които са < x;
find_le(⃗v; x; i) - индексите на всички елементи в ⃗v от i-тия нататък, които са ≤ x;
find_gt(⃗v; x; i) - индексите на всички елементи в ⃗v от i-тия нататък, които са > x;
find_ge(⃗v; x; i) - индексите на всички елементи в ⃗v от i-тия нататък, които са ≥ x;
lookup(⃗a; ⃗b; x) или
lookup_eq(⃗a; ⃗b; x) - всички елементи в ⃗a, за които съответните елементи в ⃗b са = x;
lookup_ne(⃗a; ⃗b; x) - всички елементи в ⃗a, за които съответните елементи в ⃗b са ≠ x;
lookup_lt(⃗a; ⃗b; x) - всички елементи в ⃗a, за които съответните елементи в ⃗b са < x;
lookup_le(⃗a; ⃗b; x) - всички елементи в ⃗a, за които съответните елементи в ⃗b са ≤ x;
lookup_gt(⃗a; ⃗b; x) - всички елементи в ⃗a, за които съответните елементи в ⃗b са > x;
lookup_ge(⃗a; ⃗b; x) - всички елементи в ⃗a, за които съответните елементи в ⃗b са ≥ x;
Математически:
norm_1(⃗v) - L1 (Манхатън) норма на вектора ⃗v;
norm(⃗v) или
norm_2(⃗v) или
norm_e(⃗v) - L2 (Евклидова) норма на вектора ⃗v;
norm_p(⃗v; p) - Lp норма на вектора ⃗v;
norm_i(⃗v) - L∞ (безкрайна) норма на вектора ⃗v;
unit(⃗v) - нормализирания (единичен) вектор ⃗v (с L2 норма = 1);
dot(⃗a; ⃗b) - скаларно произведение на два вектора ⃗a и ⃗b;
cross(⃗a; ⃗b) - векторно произведение на два вектора ⃗a и ⃗b (с дължина 2 или 3);
-
+Матрични:
Създаване и инициализация:
matrix(m; n) - създава празна матрица с размери m⨯n;
identity(n) - създава единична матрица с размери n⨯n;
diagonal(n; d) - създава диагонална n⨯n матрица и запълва главния диагонал със стойност d;
column(m; c) - създава матрица-стълб с размери m⨯1, запълнена със стойност c;
utriang(n) - създава горна триъгълна матрица с размери n⨯n;
ltriang(n) - създава долна триъгълна матрица с размери n⨯n;
symmetric(n) - създава симетрична матрица с размери n⨯n;
vec2diag(⃗v) - създава диагонална матрица от елементите на вектора ⃗v;
vec2row(⃗v) - създава матрица-ред от елементите на вектора ⃗v;
vec2col(⃗v) - създава матрица-стълб от елементите на вектора ⃗v;
join_cols(⃗c1; ⃗c2; ⃗c3…) - създава нова матрица чрез обединяване на вектори в стълбове;
join_rows(⃗r1; ⃗r2; ⃗r3…) - създава нова матрица чрез обединяване на вектори в редове;
augment(A; B; C…) - създава нова матрица чрез присъединяване на матриците A, B, C… една до друга;
stack(A; B; C…) - създава нова матрица чрез присъединяване на матриците A, B, C… една под друга;
Структурни:
n_rows(M) - броя на редовете в матрицата M;
n_cols(M) - броя на стълбовете в матрицата M;
mresize(M; m; n) - задава нови размери m и n на матрицата M;
mfill(M; x) - запълва матрицата M със стойност x;
fill_row(M; i; x) - запълва i-тия ред на матрицата M със стойност x;
fill_col(M; j; x) - запълва j-тия стълб на матрицата M със стойност x;
copy(A; B; i; j) - копира всички елементи от A в B, започвайки от индекси i и j на B;
add(A; B; i; j) - добавя всички елементи от A към тези на B, започвайки от индекси i и j на B;
row(M; i) - извлича i-тия ред на матрицата M като вектор;
col(M; j) - извлича j-тия стълб на матрицата M като вектор;
extract_rows(M; ⃗vi) - извлича онези редове от матрицата M, чиито индекси се съдържат във вектор ⃗vi;
extract_cols(M; ⃗vj) - извлича онези стълбове от матрицата M, чиито индекси се съдържат във вектор ⃗vj;
diag2vec(M) - извлича диагоналните елементи от матрицата M като вектор;
submatrix(M; i1; i2; j1; j2) - извлича подматрица на M, ограничена от редове i1 и i2 и стълбове j1 и j2, вкл.;
Данни:
sort_cols(M; i) - сортира стълбовете на M на базата на стойностите в ред i във възходящ ред;
rsort_cols(M; i) - сортира стълбовете на M на базата на стойностите в ред i в низходящ ред;
sort_rows(M; j) - сортира редовете на M на базата на стойностите в стълб j във възходящ ред;
rsort_rows(M; j) - сортира редовете на M на базата на стойностите в стълб j в низходящ ред;
order_cols(M; i) - индексите на стълбовете на M, подредени възходящо по стойностите от ред i;
revorder_cols(M; i) - индексите на стълбовете на M, подредени низходящо по стойностите от ред i;
order_rows(M; j) - индексите на редовете на M, подредени възходящо по стойностите от стълб j;
revorder_rows(M; j) - индексите на редовете на M, подредени низходящо по стойностите от стълб j;
mcount(M; x) - броя на елементите със стойност x в матрицата M;
msearch(M; x; i; j) - вектор с двата индекса на първия елемент със стойност x в матрицата M, започвайки от индекси i и j;
mfind(M; x) или
mfind_eq(M; x) - индексите на всички елементи в M, които са = x;
mfind_ne(M; x) - индексите на всички елементи в M, които са ≠ x;
mfind_lt(M; x) - индексите на всички елементи в M, които са < x;
mfind_le(M; x) - индексите на всички елементи в M, които са ≤ x;
mfind_gt(M; x) - индексите на всички елементи в M, които са > x;
mfind_ge(M; x) - индексите на всички елементи в M, които са ≥ x;
hlookup(M; x; i1; i2) или
hlookup_eq(M; x; i1; i2) - стойностите от ред i2 на M, за които елементите от ред i1 са = x;
hlookup_ne(M; x; i1; i2) - стойностите от ред i2 на M, за които елементите от ред i1 са ≠ x;
hlookup_lt(M; x; i1; i2) - стойностите от ред i2 на M, за които елементите от ред i1 са < x;
hlookup_le(M; x; i1; i2) - стойностите от ред i2 на M, за които елементите от ред i1 са ≤ x;
hlookup_gt(M; x; i1; i2) - стойностите от ред i2 на M, за които елементите от ред i1 са > x;
hlookup_ge(M; x; i1; i2) - стойностите от ред i2 на M, за които елементите от ред i1 са ≥ x;
vlookup(M; x; j1; j2) или
vlookup_eq(M; x; j1; j2) - стойностите от стълб j2 на M, за които елементите от стълб j1 са = x;
vlookup_ne(M; x; j1; j2) - стойностите от стълб j2 на M, за които елементите от стълб j1 са ≠ x;
vlookup_lt(M; x; j1; j2) - стойностите от стълб j2 на M, за които елементите от стълб j1 са < x;
vlookup_le(M; x; j1; j2) - стойностите от стълб j2 на M, за които елементите от стълб j1 са ≤ x;
vlookup_gt(M; x; j1; j2) - стойностите от стълб j2 на M, за които елементите от стълб j1 са > x;
vlookup_ge(M; x; j1; j2) - стойностите от стълб j2 на M, за които елементите от стълб j1 са ≥ x;
Математически:
hprod(A; B) - произведение на Hadamard на матриците A и B;
fprod(A; B) - произведение на Frobenius на матриците A и B;
kprod(A; B) - произведение на Kronecker на матриците A и B;
mnorm_1(M) - L1 норма на матрицата M;
mnorm(M) или
mnorm_2(M) - L2 норма на матрицата M;
mnorm_e(M) - норма на Frobenius на матрицата M;
mnorm_i(M) - L∞ норма на матрицата M;
cond_1(M) - число на обусловеност на M на база на L1 нормата;
cond(M) или
cond_2(M) - число на обусловеност на M на база на L2 нормата;
cond_e(M) - число на обусловеност на M на база на нормата на Frobenius;
cond_i(M) - число на обусловеност на M на база на L∞ нормата;
det(M) - детерминанта на матрицата M;
rank(M) - ранг на матрицата M;
trace(M) - следа на матрицата M;
transp(M) - транспонираната матрица на M;
adj(M) - адюнгираната матрица на M;
cofactor(M) - кофакторната матрица на M;
eigenvals(M) - собствените стойности на матрицата M;
eigenvecs(M) - собствените вектори на матрицата M;
eigen(M) - собствените стойности и вектори на матрицата M;
cholesky(M) - декомпозиция на Холецки на симетрична, положително определена матрица M;
lu(M) - LU декомпозиция на матрицата M;
qr(M) - QR декомпозиция на матрицата M;
svd(M) - декомпозиция по особени стойности на M;
inverse(M) - обратната матрица на M;
lsolve(A; ⃗b) - решава системата линейни уравнения A⃗x = ⃗b като използва LDLT декомпозиция за симетрични матрици и LU декомпозиция за несиметрични;
clsolve(A; ⃗b) - решава системата линейни уравнения A⃗x = ⃗b със симетрична, положително определена матрица на коефициентите A посредством декомпозиция на Холецки;
msolve(A; B) - решава обобщеното матрично уравнение AX = B чрез LDLT декомпозиция за симетрични матрици и LU декомпозиция за несиметрични;
cmsolve(A; ⃗b) - решава обобщеното матрично уравнение AX = B със симетрична, положително определена матрица на коефициентите A посредством декомпозиция на Холецки;
Двойна интерполация:
take(x; y; M) - връща елементът на матрицата M с индекси x и y;
line(x; y; M) - двойна линейна интерполация от елементите на M на база на стойностите на x и y;
spline(x; y; M) - двойна spline интерполация на Ермит от елементите на матрицата M на база на стойностите на x и y.
- Коментари: "Заглавие" или 'текст', съответно в двойни и единични кавички. Разрешено е използването на HTML, CSS, JS и SVG в коментарите.
-
+Графики на функции:
$Plot{f(x) @ x = a : b} - стандартна, единична;
$Plot{x(t) | y(t) @ t = a : b} - параметрична;
$Plot{f1(x) & f2(x) & ... @ x = a : b} - паралелни;
$Plot{x1(t) | y1(t) & x2(t) | y2(t) & ... @ t = a : b} - паралелни параметрични;
$Map{f(x; y) @ x = a : b & y = c : d} - изохроми на 2D функция;
PlotHeight - височина на полето за чертане в пиксели;
PlotWidth - ширина на полето за чертане в пиксели;
PlotStep - стъпка на мрежата за интерполиране;
PlotSVG - чертай графиките във векторен (SVG) формат.
-
+Итеративни и числени методи:
$Root{f(x) = const @ x = a : b} - намиране на корен на f(x) = const;
$Root{f(x) @ x = a : b} - намиране на корен на f(x) = 0;
$Find{f(x) @ x = a : b} - намира мястото, където функцията пресича абсцисата, но не се изисква стриктно x да е решение;
$Sup{f(x) @ x = a : b} - локален максимум на функция;
$Inf{f(x) @ x = a : b} - локален минимум на функция;
$Area{f(x) @ x = a : b} - числено интегриране с адаптивна квадратура на Гаус-Лобато-Кронрод;
$Integral{f(x) @ x = a : b} - числено интегриране с Tanh-Sinh квадратура;
$Slope{f(x) @ x = a} - числено диференциране;
$Sum{f(k) @ k = a : b} - крайна сума;
$Product{f(k) @ k = a : b} - крайно произведение;
$Repeat{f(k) @ k = a : b} - обща итеративна процедура;
Precision - точност на решението за числени методи [10-2; 10-16] (по подразбиране - 10-12);
-
+Условни разклонения:
Стандартно:
#if условие
тук въведете код
#end if
Алтернативно:
#if условие
тук въведете код
#else
алтернативен код
#end if
Пълно:
#if условие1
тук въведете код
#else if условие2
тук въведете код
#else
алтернативен код
#end if
Може да добавяте произволен брой "#else if" блокове, но само един "#else".
-
+Блок за цикъл:
Стандартен:
#repeat брой повторения
тук въведете код
#loop
Условен:
#repeat брой повторения
тук въведете код
#if условие
#break или #continue
#end if
още код
#loop
С брояч:
#for counter = start : end
тук въведете код
#loop
С условие:
#while условие
тук въведете код
#loop
-
+Модули и макроси/текстови променливи:
Модули:
#include
filename
- вмъква код от външен файл (модул);
#local - начало на локална секция (не се вмъква);
#global - начало на глобална секция (вмъква се);
Едноредова текстова променлива:
#def variable_name$ = съдържание
Многоредова текстова променлива:
#def variable_name$
съдържание ред 1
съдържание ред 2
...
#end def
Едноредов макрос:
#def macro_name$(param1$; param2$;...) = съдържание
Многоредов макрос:
#def macro_name$(param1$; param2$;...)
съдържание ред 1
съдържание ред 2
...
#end def
-
+Контрол на видимостта:
#hide - скривай съдържанието на документа;
#show - показвай винаги съдържанието (по подразбиране);
#pre - показвай следващото съдържание само при въвеждане;
#post - показвай следващото съдържание само в резултатите;
#val - показвай само изчислените стойности;
#equ - показвай пълните формули (по подразбиране);
#noc - показвай само формули без стойности (no calculations);
#nosub - не замествай стойностите на променливите (no substitution);
#novar - показвай само заместените стойности на променливите (no variables);
#varsub - показвай формулите с променливи и заместени стойности (по подразбиране);
#round n - закръглявай до n цифри след десетичната точка.
Всяка от горните команди е валидна от мястото на използването и до края на документа или докато не бъде отменена от алтернативна команда.
-
+Точки на прекъсване (постъпково изпълнение):
#pause - изчислява до съответния ред и спира на пауза;
#input - показва формуляр за вход на данни до съответния ред и спира на пауза.
-
Единици за тригонометрични функции:
#deg - градуси,
#rad - радиани,
#gra - гради;
- Разделител за отправни единици: |;
- Връщай резултати от тригонометр. функции с единици за ъгъл: ReturnAngleUnits = 1;
-
Бездименсионни единици:
%,
‰,
‱,
pcm,
ppm,
ppb,
ppt,
ppq;
-
Единици за ъгъл:
°,
′,
″,
deg,
rad,
grad,
rev;
-
+Метрични единици (SI и съвместими):
Маса:
g,
hg,
kg,
t,
kt,
Mt,
Gt,
dg,
cg,
mg,
μg,
ng,
pg,
Da,
u;
Дължина:
m,
km,
dm,
cm,
mm,
μm,
nm,
pm,
AU,
ly;
Време:
s,
ms,
μs,
ns,
ps,
min,
h,
d,
w,
y;
Честота:
Hz,
kHz,
MHz,
GHz,
THz,
mHz,
μHz,
nHz,
pHz,
rpm;
Скорост:
kmh;
Електрически поток:
A,
kA,
MA,
GA,
TA,
mA,
μA,
nA,
pA;
Температура:
°C,
Δ°C,
K;
Количество вещество:
mol;
Интензитет на светлината:
cd;
Площ:
a,
daa,
ha;
Обем:
L,
daL,
hL,
dL,
cL,
mL,
μL,
nL,
pL;
Сила:
N,
daN,
hN,
kN,
MN,
GN,
TN,
gf,
kgf,
tf,
dyn;
Момент:
Nm,
kNm;
Налягане:
Pa,
daPa,
hPa,
kPa,
MPa,
GPa,
TPa,
dPa,
cPa,
mPa,
μPa,
nPa,
pPa,
bar,
mbar,
μbar,
atm,
at,
Torr,
mmHg;
Вискозитет:
P,
cP,
St,
cSt;
Енергия/работа:
J,
kJ,
MJ,
GJ,
TJ,
mJ,
μJ,
nJ,
pJ,
Wh,
kWh,
MWh,
GWh,
TWh,
mWh,
μWh,
nWh,
pWh,
cal,
kcal,
erg,
eV,
keV,
MeV,
GeV,
TeV,
PeV,
EeV;
Мощност:
W,
kW,
MW,
GW,
TW,
mW,
μW,
nW,
pW,
hpM,
ks,
VA,
kVA,
MVA,
GVA,
TVA,
mVA,
μVA,
nVA,
pVA,
VAR,
kVAR,
MVAR,
GVAR,
TVAR,
mVAR,
μVAR,
nVAR,
pVAR;
Електрически заряд:
C,
kC,
MC,
GC,
TC,
mC,
μC,
nC,
pC,
Ah,
mAh;
Напрежение:
V,
kV,
MV,
GV,
TV,
mV,
μV,
nV,
pV;
Капацитет:
F,
kF,
MF,
GF,
TF,
mF,
μF,
nF,
pF;
Съпротивление:
Ω,
kΩ,
MΩ,
GΩ,
TΩ,
mΩ,
μΩ,
nΩ,
pΩ;
Проводимост:
S,
kS,
MS,
GS,
TS,
mS,
μS,
nS,
pS,
℧,
k℧,
M℧,
G℧,
T℧,
m℧,
μ℧,
n℧,
p℧;
Магнитен поток:
Wb ,
kWb,
MWb,
GWb,
TWb,
mWb,
μWb,
nWb,
pWb;
Плътност на потока:
T,
kT,
MT,
GT,
TT,
mT,
μT,
nT,
pT;
Индукция:
H,
kH,
MH,
GH,
TH,
mH,
μH,
nH,
pH;
Светлинен поток:
lm;
Осветеност:
lx;
Радиоактивност:
Bq,
kBq,
MBq,
GBq,
TBq,
mBq,
μBq,
nBq,
pBq,
Ci,
Rd;
Погълната доза:
Gy,
kGy,
MGy,
GGy,
TGy,
mGy,
μGy,
nGy,
pGy;
Еквивалентна доза: ѝ
Sv,
kSv,
MSv,
GSv,
TSv,
mSv,
μSv,
nSv,
pSv;
Активност на катализатор:
kat;
-
+Неметрични единици (Imperial/US):
Маса:
gr,
dr,
oz,
lb (или
lbm,
lb_m),
kipm (or
kip_m),
st,
qr,
cwt (или
cwt_UK,
cwt_US),
ton (или
ton_UK,
ton_US),
slug;
Дължина:
th,
in,
ft,
yd,
ch,
fur,
mi,
ftm (или
ftm_UK,
ftm_US),
cable (или
cable_UK,
cable_US),
nmi,
li,
rod,
pole,
perch,
lea;
Скорост:
mph,
knot;
Температура:
°F,
Δ°F,
°R;
Площ:
rood,
ac;
Обем, течност:
fl_oz,
gi,
pt,
qt,
gal,
bbl, or:
fl_oz_UK,
gi_UK,
pt_UK,
qt_UK,
gal_UK,
bbl_UK,
fl_oz_US,
gi_US,
pt_US,
qt_US,
gal_US,
bbl_US;
Обем, сух:
(US) pt_dry,
(US) qt_dry,
(US) gal_dry,
(US) bbl_dry,
pk (или
pk_UK,
pk_US),
bu (или
bu_UK,
bu_US);
Сила:
ozf (или
oz_f),
lbf (или
lb_f),
kip (или
kipf,
kip_f),
tonf (или
ton_f),
pdl;
Налягане:
osi,
osf
psi,
psf,
ksi,
ksf,
tsi,
tsf,
inHg;
Енергия/работа:
BTU,
therm,
therm_UK,
therm_US,
quad;
Мощност:
hp,
hpE,
hpS
-
Потребителски единици: .Име = израз.
Имената могат да съдържат и символи за валута:
€,
£,
₤,
¥,
¢,
₽,
₹,
₩,
₪.
Готови оразмерителни програми по Еврокод
Разполагаме с богата библиотека от оразмерителни програми за Calcpad по Еврокод, които може да ползвате в готов вид, на символична цена.
Пълен списък от разработените програми, ще намерите на следния линк:
https://www.proektsoft.bg/calcpad/Pricelist-2024-Calcpad.pdf
Как да поръчаме?
- Изберете програмите, които са Ви необходими.
- Изпратете ни списък с номерата на избраните записки или пакети по имейл.
- Ще Ви подготвим и изпратим индивидуална оферта.
За заявки, пишете на:
proektsoft.bg@gmail.com
Заплащането е еднократно, без абонамент. Веднъж закупени, програмите могат да се ползват без ограничение.